Happy Christmas From Zo!

To everyone who stops here and reads, I love having this place
and am so grateful to each and every one of you. Celebrate!

Horses, Pigs, Cows And Danger

Tara Hunt posted a while back something that has stuck with me:

... nobody has come forward to show me where it is unsafe for a woman to expose her life to a wide audience. I’ve only experienced personal and professional gain ...

The ACTUAL danger here is not the danger, itself, but the danger of silencing the myriad of voices through the threat of danger. And you know, I’m going to be the ballsy (dangerous) broad I am and continue to challenge every single person who even hints towards the theory that women are less safe than men online. Because, truly, I would rather die for my convictions than live in fear any day.

I don't know what it is that bothers me about this. Or rather, I find it difficult, morally sorting out all the bothersome things. The irritations from the deeper issues, the offenses from the common moral good.

Nor is it clear why Miss Hunt makes such a good Good Example. Perhaps because her heart is, of all hearts, so plainly, even sweetly in the right place. The sort of person who moves one, whose fallings short of the mark shows us something deeply human about our own. Of course, Tara Hunt may have quite other feelings about me, but hey. The writers' life.

For it's writers, don't you know, who see through walls, and let nothing alone. The unseen and the unspoken are what sets us to thinking, and that is our work and our pleasure. To think through the ghastly spell that grips American life, to illuminate something of the non-suffering world beyond.

And I don't mean the endless-drivel aspect of the web. It's the blog entries of people who have neither inclination nor, perhaps, that awful wherewithal to do the hard, often painful work to Think. (cf. Hannah Arendt.) Who churn out i the semi-truthful posts, drawing commenters happy to live in a semi-truthful world. Is everybody comfy?

I certainly hope not.

Translation: Ruffianly Gossips

Now never you mind how long ago ... time doesn't matter in art. Not in the tiniest bit. What do you suppose people cut off, by way of what secretly engages them, in the name of timeliness. Since, as we all know, the Interwebs are both instant and eternal, seems to me (unless your job is at stake, and I wouldn't know about jobs) that this is the perfect opportunity to go deep. You'll never know what you could have done, had you followed your obsessions ...

So, WTFork was yesterday? Well, it was Bulgarian, in the flesh. Back In April, I posted Ten Questions For Tim O'Reilly, and was backlinked by Kultura.bg. Finally got around to feeding it into various really scrimpy Bulgarian-to-English services—guess there's not a huge demand—and here are the results. Granted, these are only machine translations—but isn't the essence soaked out. I love this kind of thing.

There are numerous, surprised But ... /censoring/blogs

In fact, that was thought long since The entrance of правилник for блогери. Necessary the occasion was, but he as well Consider, at the end of March Kate Sierra received a series of bawdy and heavy comments. They had seen about her those that did not be as well, seen who exists and how does it seem. Kate Sierra is not precarious. She is a girlfriend, as well Съратница of Тимо Riley, the site.

1. Everybody must take responsibility for a блога and the comments left to him. The one блог is impossible, when the threat of the personality or the personalities was used for badgering, stalk as well. Permitting slanders, it transgresses копирайта, the trademark, the trade secret or the patent of somebody third, When violating the obligation for поверителност, the personal space, the limelight, the morals ...

2. Everybody must mark his level to a tolerance to ruffianly gossips. [mean kids, no doubt]

3. It to eliminate conceivably the anonymous gossips.

4. To ignore троловете (to be called in Internet the toughs.)

Always things with that spirit! The questions right logically emerge in the comments: It is necessary On Some, To know has she done the inauguration of censoring in an internet ? If you stuff the mouth of somebody don't you harass him to more unacceptable acts of aggression? But Who will decide who is blasphemy?

I will not issue opinion on the idea of Tim ОРайли, even though it проличавам quite already. Nor I will show of examples some real situation in which I have fallen in part because point did not come, in part because fearing that my protest for the entrance of rules would have to be explained with my utensil to culture excessively different to the American. And so with position as well—Totalitarian know what ременености of mind, impulsive still to the subconscious anarchism. I will use the answer of one American блогерка:

I read the entered by Тим о'Riley draft on legal code of блогера, and бидейки writer, осъмвам with a few issues :

1. I frequently use The word “fucked.” Am I in conflicts?

2. Is it that regrettable content?

3. Does the fluency of the speech mean only kind humans?

4. But How the narcist can dance up one pin point sharply?

5. Does Mark Твен said thing funny for the sows?

6. I am not related with the business-party on an internet in no manner. Must you be only the captive mouth in that case?

7. The diaries online. When did they died? Possibly in 2003?
    . . .
10. Monitoring the behavior of professions during the big billowing to niff, you can imagine How uneasy becomes the personality as me, reading the word marketing?
Райна Маркова

Hey! I just realized ... I wuz used!

Култура

Брой 15 (2454), 17 април 2007 г.

Не, че има много изненадани, но... / цензура / blogs

Всъщност, това отдавна се очакваше – въвеждането на правилник за блогери. Нужен беше само повод, но и той взе, че се появи – в края на март блогерката Кейт Сиера получи серия неприлични и заплашителни коментари и така се разпищя, че принуди дори тези, които не бяха и чували за нея, да научат коя е и как изглежда. А Кейт Сиера не е случайна. Тя е приятелка и съратница на Тим О Райли. Сайтът й е със заглавие „Създавай страстни юзъри‛ и първото което виждаме, когато попаднем на него е изображение на доволна двойка в стил 50-те и надпис: „Scoble казва, че блогването ще ни направи по-богати и ще подобри нашия сексуален живот.‛ Хм, Scoble1! Само заради това, че ме кара да се питам кой, по дяволите, е твърдящият подобна глупост Scoble, бих пратила лично една-две смъртни заплахи на споменатата мис, пък макар и само за да се убедя в слабото й чувство за хумор. Но какво значи раздразнението на някой като мен, при положение, че самият Тим О Райли, възмутен от внезапното прозрение, че подобни неща се случват масово в мрежата, (при това не само на неговата позната и то не от вчера), решава, да изкорени злото от интернет чрез въвеждане на някои правила. Засега те са просто нахвърляни като чернова и се обсъждат. Обмислят се в няколко варианта, за да може всеки да избере своя набор правила в зависимост от търпимостта си, но общо взето става дума за следното:

1. Всеки трябва да поеме отговорност за блога си и коментарите допускани в него. А един блог е неприемлив, когато: се ползва за тормоз, дебнене и заплаха на личност или личности,; пускане на клевети; престъпва копирайта, запазената марка, търговската тайна или патента на някой трети; когато нарушава задължението за поверителност, личното пространство, публичността, морала...

2.Всеки трябва да отбележи сам нивото си на толерантност към груби коментари.

3. Евентуално да елиминира анонимните коментари

4. Да игнорира троловете (така в интернет се наричат грубияните)
Все неща в този дух! В коментарите съвсем логично изплуват въпросите: А налагането на някакви, какви да е правила не е ли началото на цензура в интернет? Ако запушиш устата на някой, не го ли провокираш към по-неприемливи прояви на агресия? А кой ще определя кое е клевета и кое не?

Няма да напиша своето мнение за идеята на Тим ОРайли, макар то донякъде вече да си пролича, нито ще посоча за примери някои реални ситуации в които съм попадала отчасти защото мястото не би ми стигнало, отчасти защото се опасявам се, че несъгласието ми с въвеждането на правила би могло да бъде обяснено с принадлежността ми към култура, твърде различна от американската, а също и с пост-тоталитарни и не знам какви още обременености на психиката, тласкащи ме към подсъзнателен анархизъм. Ето защо ще ползвам в ответ постинга на една американска блогерка:

Прочетох нахвърляната от Тим О'Райли чернова за кодекс на блогера и бидейки писател, осъмнах с няколко въпроса:

1. Аз често ползвам думата "еба". Подклаждачка ли съм на конфликти?

2. Това Осъдително Съдържание ли е?

3. Означава ли свободата на словото само мили хора?

4. А колко точно нарцисиста могат да танцуват на върха на една игла?

5. Казвал ли е Марк Твен нещо забавно за свинете?

6. Аз не съм свързана с бизнес страната на интернет по никакъв начин. Трябва ли по тази причина просто да си затварям устата?

7. Онлайн дневниците. Кога точно умряха? Може би през 2003?
...
10. Наблюдавайки поведението на блогващите web професионалисти по време на поредното голямо надигане на воня в мрежата, можете ли да си представите колко неспокойна става личност като мен, щом чуе думата Маркетинг?

Райна Маркова