Култура

Брой 15 (2454), 17 април 2007 г.

Не, че има много изненадани, но... / цензура / blogs

Всъщност, това отдавна се очакваше – въвеждането на правилник за блогери. Нужен беше само повод, но и той взе, че се появи – в края на март блогерката Кейт Сиера получи серия неприлични и заплашителни коментари и така се разпищя, че принуди дори тези, които не бяха и чували за нея, да научат коя е и как изглежда. А Кейт Сиера не е случайна. Тя е приятелка и съратница на Тим О Райли. Сайтът й е със заглавие „Създавай страстни юзъри‛ и първото което виждаме, когато попаднем на него е изображение на доволна двойка в стил 50-те и надпис: „Scoble казва, че блогването ще ни направи по-богати и ще подобри нашия сексуален живот.‛ Хм, Scoble1! Само заради това, че ме кара да се питам кой, по дяволите, е твърдящият подобна глупост Scoble, бих пратила лично една-две смъртни заплахи на споменатата мис, пък макар и само за да се убедя в слабото й чувство за хумор. Но какво значи раздразнението на някой като мен, при положение, че самият Тим О Райли, възмутен от внезапното прозрение, че подобни неща се случват масово в мрежата, (при това не само на неговата позната и то не от вчера), решава, да изкорени злото от интернет чрез въвеждане на някои правила. Засега те са просто нахвърляни като чернова и се обсъждат. Обмислят се в няколко варианта, за да може всеки да избере своя набор правила в зависимост от търпимостта си, но общо взето става дума за следното:

1. Всеки трябва да поеме отговорност за блога си и коментарите допускани в него. А един блог е неприемлив, когато: се ползва за тормоз, дебнене и заплаха на личност или личности,; пускане на клевети; престъпва копирайта, запазената марка, търговската тайна или патента на някой трети; когато нарушава задължението за поверителност, личното пространство, публичността, морала...

2.Всеки трябва да отбележи сам нивото си на толерантност към груби коментари.

3. Евентуално да елиминира анонимните коментари

4. Да игнорира троловете (така в интернет се наричат грубияните)
Все неща в този дух! В коментарите съвсем логично изплуват въпросите: А налагането на някакви, какви да е правила не е ли началото на цензура в интернет? Ако запушиш устата на някой, не го ли провокираш към по-неприемливи прояви на агресия? А кой ще определя кое е клевета и кое не?

Няма да напиша своето мнение за идеята на Тим ОРайли, макар то донякъде вече да си пролича, нито ще посоча за примери някои реални ситуации в които съм попадала отчасти защото мястото не би ми стигнало, отчасти защото се опасявам се, че несъгласието ми с въвеждането на правила би могло да бъде обяснено с принадлежността ми към култура, твърде различна от американската, а също и с пост-тоталитарни и не знам какви още обременености на психиката, тласкащи ме към подсъзнателен анархизъм. Ето защо ще ползвам в ответ постинга на една американска блогерка:

Прочетох нахвърляната от Тим О'Райли чернова за кодекс на блогера и бидейки писател, осъмнах с няколко въпроса:

1. Аз често ползвам думата "еба". Подклаждачка ли съм на конфликти?

2. Това Осъдително Съдържание ли е?

3. Означава ли свободата на словото само мили хора?

4. А колко точно нарцисиста могат да танцуват на върха на една игла?

5. Казвал ли е Марк Твен нещо забавно за свинете?

6. Аз не съм свързана с бизнес страната на интернет по никакъв начин. Трябва ли по тази причина просто да си затварям устата?

7. Онлайн дневниците. Кога точно умряха? Може би през 2003?
...
10. Наблюдавайки поведението на блогващите web професионалисти по време на поредното голямо надигане на воня в мрежата, можете ли да си представите колко неспокойна става личност като мен, щом чуе думата Маркетинг?

Райна Маркова